Корен
582
0
0
Корен
Когато хаосът разбърка битието,
безпътицата ме отведе в храма.
Разбрах, че съм безкрайно грешен,
там прошка молеше за мен олтара.
Видях реката, текла покрай мен,
без аз дори да я сънувам,
покаях се, като овчица в този ден
и в корена си родов се завърнах.
Но, коренът оказа се дълбок.
Нектарът му балсам духовен.
И слънчев прах в земята му открих,
предверие към вечната му памет.
И няма кой да го сломи.
Тъй, както не успяха друговерци.
И антихристът с маска на светец,
превърнал кръста „божи” в меч.
Константин Корадов
22.01.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Корадов Всички права запазени
