Когато хаосът разбърка битието,
безпътицата ме отведе в храма.
Разбрах, че съм безкрайно грешен,
там прошка молеше за мен олтара.
Видях реката, текла покрай мен,
без аз дори да я сънувам,
покаях се, като овчица в този ден
и в корена си родов се завърнах.
Но, коренът оказа се дълбок.
Нектарът му балсам духовен.
И слънчев прах в земята му открих,
предверие към вечната му памет. ...