Корени

Корени

"Корени" човек да има трябва.

Да се храни той всестранно и разнообразно - 

Душата негова и дух.

"Дърво без корени" не трябва той да бъде.

Родители и прародители са корените.

На място първо тук е неговият дом, градина, двор.

Има хора, които корените свои не ценят.

Казва невъзпитаният този син: "бащата мой не ми харесва".

Реже той и съкращава корените свои.

До бащата негов се намира неговият дядо.

Лишава се веднага той тогава от корен още един - съществен.

Срещне същият, човека този - пророк-светец, учител чужд.

И казва: "Ето го спасението, раят чакан мой."

Тоз учител е дошъл обаче за "мъртвите" души.

За душите тези, що по незнание творят ненужно и излишно нещо - от корените свои са се те отрекли и лишили.

На благи думи - лъжливи и полулъжливи - вярват, тях обичат.

Рай на Земята да сътворят за себе си желаят.

Жадуват те да придобият нови корени, нови основания.

А "лекарите" - учители полулъжливи, що се често именуват божи синове - ги поощряват-утешават, лекуват ги - рай за тях стремят се да строят.

Добро ли е това? - добро е - все пак корени се нови за хората полуразумни тези раждат, придобиват.

Няма философия обаче тук голяма, добре не е да унищожиш корените родни и рожденни свои, заради рай далечен - чужд.

Безкоренните, хората такива - изгои се зоват.

Баща и майка - дядо - те не слушат, не ценят.

Уважават рая те - на "божия" този син - лекаря небесен.

Не че лошо е това - но не добре и неразумно е да се ти първо умъртвиш, а после - оживяваш.

Не е ли по-добре жив да бъдеш и да ставаш жив, и още жив нататък по-?

Какво ти пречи да приемеш бащата свой такъв, какъвто той е! - той е твоя корен, и твоя дядо - в техните градини, къщи ти труди се - дърветата, растения-животни обикни и изучавай.

Проповядват "лекарите" - посланици небесни - в полза своя - "остави ти всичко родно, и при мен ела - в рая нов човешки да живееш."

Това, обаче веч лъжа е - и лъжеучение. Защо?

Да унищожаваш ти на човека жив - корените - и да му корени нови сътворяваш - да го вторично оживяваш - корен нов ти да бъдеш само искаш.

За човека що сам унищожил е корените свои няма друг път - да сътворява се налага нови корени, надежда-сила нова.

Но незатворен още е все пак и пътя му предишен - да възстанови той може - чрез баща, чрез дядо и чрез род - в дома-имота скромен свой - корените родни.

Корените тези - да пази как ще го научат те, как да охранява и да отстоява своя роден дом - на живота извор чист. 

Този човек нов - ще се научи войн да бъде и стопанин в своя дом!

Ще разбере истина една и проста - в ръцете негови, в краката - в родната градина, роден двор - се щастието крие.

Предател е на род, родина и баща човека този - що хора чужди за сестри и братя да признае иска - не е това добро във степен висша.

А това е мярка само утешителна - налага се тогава чужди лекари - учения чужди - богове странични - да го утешават - да му раните безродни те превързват.

Лекарите тези искат - да лъстят и превъзнасят себе си кат вечни "богове" - първични, несъмнени и единствени.

А те са просто-само и съвсем временни учители-лечители.

Пътят тук правилен какъв е?

Признай - сложи на място първо в своята душа баща си, своя дядо - своят роден дом.

Погледни и виж кои са боговете твои родни.

Не се моли на тях, а просто ги прославяй.

На себе си се ти на място първо уповавай.

На свойта воля - своя дух - даден ти със твойта кръв.

Това са корени за тебе най-добри.

Боговете Славянски - за славяни, българи са родни богове..

Род с Небето ще ни свърже,

Велес пък - със Земята - растения и животни.

Сварог на майсторство ще ни научи.

Да ковем метала с тежък чук.

Да прославим своите ръце.

На боговете родни слава.

Слава на Велес.

Ура

Лесничея