6.07.2008 г., 7:03 ч.
Коринтски следобед
когато ЗАобикоЛИЛИ локви омраза
крилете и
са само тихият шепот
по въжетата на deus ex machina
тя е статична
и потича с кошниците на облаците
с шепите на подводните течения
на юг
към мрамора на античните театри
към следобеди с очи от зелени смокини
там някъде към Пелопонес
точно тогава тя диша навътре
с акордите на хорал
с обертоновете в гласовете на чайките
с адажиото на прибоя
оголил като китарно соло сетивата и
точно там -
между хъхрещите вибрации на сакс
и цунамито на тишината
там
провряла крехко тяло
между ребрата на битието
тя е онази малка бяла лилия
жадна да всмуква в себе си
и синкавите сенки на асмата
по варосани стени
и горещите пасажи на бриза
разлюлял дантелените пердета
и окото на онзи средиземноморски лазур
обърнал ноти
към парфюма на водораслите
и белия смеещ се пясък
под гъдела на вълните
в един
мързелив Коринтски следобед
ароматен като еспресо
лежерен и кротък
като слънчев шлейф през миглите
където тя не е
а е илюзорният прозорец към себе си
на педя от живота
на стъпка от отвъд
реален
и само неин
като нищо друго
когато (докато) нея я има
а и
малко след това
http://www.youtube.com/watch?v=guRDYdqupb0&feature=related
06.06.08
крилете и
са само тихият шепот
по въжетата на deus ex machina
тя е статична
и потича с кошниците на облаците
с шепите на подводните течения
на юг
към мрамора на античните театри
към следобеди с очи от зелени смокини
там някъде към Пелопонес
точно тогава тя диша навътре
с акордите на хорал
с обертоновете в гласовете на чайките
с адажиото на прибоя
оголил като китарно соло сетивата и
точно там -
между хъхрещите вибрации на сакс
и цунамито на тишината
там
провряла крехко тяло
между ребрата на битието
тя е онази малка бяла лилия
жадна да всмуква в себе си
и синкавите сенки на асмата
по варосани стени
и горещите пасажи на бриза
разлюлял дантелените пердета
и окото на онзи средиземноморски лазур
обърнал ноти
към парфюма на водораслите
и белия смеещ се пясък
под гъдела на вълните
в един
мързелив Коринтски следобед
ароматен като еспресо
лежерен и кротък
като слънчев шлейф през миглите
където тя не е
а е илюзорният прозорец към себе си
на педя от живота
на стъпка от отвъд
реален
и само неин
като нищо друго
когато (докато) нея я има
а и
малко след това
http://www.youtube.com/watch?v=guRDYdqupb0&feature=related
06.06.08
© Радост Даскалова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
На крачка навътре в удоволствието, лакет напред във веществеността на словото, закотвен в магичния резонанс на думите ти, докато мога да те чета,
Оставам с почит твой фен, корифей/ке/!
AVE!
-
Много образно!!!
-
Благодаря ви!За всяка дума - сърдечно благодаря!
Специални благодарности на Седем за богатия коментар! -
Великолепна импресия подчертаваща индивидуалност и загадъчност в хармония с лилаво и елегантен музикален щрих.Изтънчено съблазняващ, нежен и чувствен, като най-фина източна коприна.И страст...невероятно магнетична и красива.Толкова много е казано с толкова малко слова, че е трудно да се намерят подходящите думи!
Ефирно огледало на душата на авторката
РЕГИНА !!!!!!!!!!!!!!! -
ах,ароматно и лежерно
безкрайно добра комбинация -
Великолепно!
Поздравления! -
бях с теб...усетих...а музиката...вълшебство...
браво, Радост...великолепие... -
Божествено - скъпи спомени - благодаря!!!Защо винаги си супер!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и да подишам слънчевата ти музика...