Коринтски следобед
когато ЗАобикоЛИЛИ локви омраза
крилете и
са само тихият шепот
по въжетата на deus ex machina
тя е статична
и потича с кошниците на облаците
с шепите на подводните течения
на юг
към мрамора на античните театри
към следобеди с очи от зелени смокини
там някъде към Пелопонес
точно тогава тя диша навътре
с акордите на хорал
с обертоновете в гласовете на чайките
с адажиото на прибоя
оголил като китарно соло сетивата и
точно там -
между хъхрещите вибрации на сакс
и цунамито на тишината
там
провряла крехко тяло
между ребрата на битието
тя е онази малка бяла лилия
жадна да всмуква в себе си
и синкавите сенки на асмата
по варосани стени
и горещите пасажи на бриза
разлюлял дантелените пердета
и окото на онзи средиземноморски лазур
обърнал ноти
към парфюма на водораслите
и белия смеещ се пясък
под гъдела на вълните
в един
мързелив Коринтски следобед
ароматен като еспресо
лежерен и кротък
като слънчев шлейф през миглите
където тя не е
а е илюзорният прозорец към себе си
на педя от живота
на стъпка от отвъд
реален
и само неин
като нищо друго
когато (докато) нея я има
а и
малко след това
http://www.youtube.com/watch?v=guRDYdqupb0&feature=related
06.06.08
крилете и
са само тихият шепот
по въжетата на deus ex machina
тя е статична
и потича с кошниците на облаците
с шепите на подводните течения
на юг
към мрамора на античните театри
към следобеди с очи от зелени смокини
там някъде към Пелопонес
точно тогава тя диша навътре
с акордите на хорал
с обертоновете в гласовете на чайките
с адажиото на прибоя
оголил като китарно соло сетивата и
точно там -
между хъхрещите вибрации на сакс
и цунамито на тишината
там
провряла крехко тяло
между ребрата на битието
тя е онази малка бяла лилия
жадна да всмуква в себе си
и синкавите сенки на асмата
по варосани стени
и горещите пасажи на бриза
разлюлял дантелените пердета
и окото на онзи средиземноморски лазур
обърнал ноти
към парфюма на водораслите
и белия смеещ се пясък
под гъдела на вълните
в един
мързелив Коринтски следобед
ароматен като еспресо
лежерен и кротък
като слънчев шлейф през миглите
където тя не е
а е илюзорният прозорец към себе си
на педя от живота
на стъпка от отвъд
реален
и само неин
като нищо друго
когато (докато) нея я има
а и
малко след това
http://www.youtube.com/watch?v=guRDYdqupb0&feature=related
06.06.08
© Радост Даскалова All rights reserved.
