24.08.2022 г., 23:01

Косач

824 12 21

Не го видях, усетих го. Мъжествен -

на рамо метнал острата коса...

тревата трепка в порива си девствен,

а аз разбирам колко съм жена.

 

Разбирам, че тревата заслужава

милувката на мъжката му длан,

а аз на капки, бавно полудявам

от вихъра на този ураган...

 

Това съзряване е нежна клада

и първата избистрена вода.

Поглежда ме, косата тежко пада

... усещам точно колко съм жена.

 

Жени Иванова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....