Кошничка от вятърен камъш
Оратница* е древен обичай,
пречистването с огън не убива,
а после ветре ми сплети и дай,
камъшената кошничка красива.
От утрото ще взема светлосин
лазур, зелена сянка от тревата,
червеното на залез, жълто – смин,**
кафявото в очите на сърната.
От люляка лилаво, за любов,
от облак бяло – да е много бяло,
а Месецът измършавял и нов,
сребро ще пръсне, за добро начало.
Ще си открадна паяжинки две,
от слънчицето злато уловили,
и славей чудото ще позове,
небесното за здраве и за сили.
И кошничката – вятърен камъш,
ще подаря на първия бродяга.
— Вземи, добри, човече! Здраво дръж!
На всички хора Бог да ни помага!
--------------------------------------------------------------------
* – Оратница – е стар народен обичай, водещ началото си още от езическите времена. Това е един вид ритуал за прочистване на душата и тялото на човек с огън. Той се извършва и до днес в някои краища на България. Изпълнява се на Сирни заговезни, когато по Християнски обичай се иска взаимна прошка.
**– Жълт смин – Cивозелено до сребристосиво, влакнесто тревисто растение. Цветните кошнички са кълбовидни, 5—6 мм в диаметър, с лимоненожълта до зластистожълта обвивка от сухи, лъскави, керемидообразно наредени листчета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
