Моя вечност – безкрайна и жива,
призоваваш ме в свойте зори,
непорочна – сияеш красиво,
дъжд космичен от ярки звезди.
Моя вечност – загадка човешка,
бих се радвал със теб да се слея,
непозната – желана ме мамиш,
като слънце сред теб да изгрея.
© Христо Костов Всички права запазени
Целувки!!!