Oct 26, 2007, 9:05 AM

Космично 

  Poetry
939 0 43

Моя вечност – безкрайна и жива,
призоваваш ме в свойте зори,
непорочна – сияеш красиво,
дъжд космичен от ярки звезди.

 
Моя вечност – загадка човешка,
бих се радвал със теб да се слея,
непозната – желана ме мамиш,
като слънце сред теб да изгрея.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??