Кост от премълчана дума
КОСТ ОТ ПРЕМЪЛЧАНА ДУМА
Разсънва локвата дъждът,
разрошва водните ѝ букли.
Септември, спрял на кръстопът,
със шепа кестени избухва,
потъва в шепот и листа,
разплисква щедро акварели,
облича в злато и ръжда
и храст, и клонки занемели.
Каква блажена простота
щрихът му елегантен драска.
И стига ли – накрай света,
да имам дом и топла ласка?
Да бъдеш тук? Да си до мен?
Да дишам дъхавата шума.
И вятърът да бъде в плен
на всяка споделена дума.
Довлякла стръкче със сусам –
аз – мравчица в дома ти светъл,
огнището да стъквам там
и всяка сутрин да ти шетам.
Но аз мълча, и ти мълчиш
и – сенки ли? – ще се разминем
във здрача, шипнал и горчив,
изтекъл в тъмните комини?
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Ирен.
-
Какво делите, какви ги дробите, кой какво го дразни и бърка в очите не ме интересува. Ама римите и ритъмът в това стихотворение са си съвсем ОК. Разбира се, че човек може да пише стихове и без да е "подкован" с много теория. Както и много хора рисуват, без да са наясно с такава, но пък знанията винаги помагат. В нито едно изкуство "теорията" не е достатъчна, за да се създаде нещо хубаво, тя е само помощно средство. И нито в живота, нито в интернет харесваме всичк хора, но ми се струва, че е нормално и със съседи, и с колеги и тук с различните потребители да умеем да подържаме добри отношения. Да помним, че оценяваме произведение, а не личност.
-
Бъди, Искре, бъди. От своите пътища никой не е избягал
-
Искре, Искре, не се ли превръщаш в трол, м?
-
Мила девойко, о, да, сайтът е за споделяне, а оценки, коментари - на кило и преднамерени колкото искаш. И да, Искре, и аз имам приятели, при това много, а самият факт, че държиш да ти видят коментара, е достатъчно показателен. Бъди
-
Бъди, Искре, да достигнеш непознати за теб висини -
Чети, чети, чадо, то сляпото окато прави
-
!
-
Благодаря, Мариана, заради неказаните думи най-често изпускаме най-хубавите мигове в живота си.
-
Благодаря ви, че бяхте тук, казвайте думите си, иначе пресядат като кост.
-
Харесах.
Поздравявам те. -
Хм, каква блажена красота!
-
Валенце...
-
Страхотно!
-
Глътка здрач за прокарване на костта? Тя после да не се окаже чувалът на подранилия дядо Коледа, който се спуска през комина?☺Харесах, Валя, поздравления.
-
Благодаря, ДИС, но засяда понякога такава кост...
-
Много красиво! Много! Въпреки костта...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
