Кост от премълчана дума

10 мая 2020 г., 07:35

Поэзия » Любовная

824 7 17

КОСТ ОТ ПРЕМЪЛЧАНА ДУМА
Разсънва локвата дъждът,
разрошва водните ѝ букли.
Септември, спрял на кръстопът,
със шепа кестени избухва,
потъва в шепот и листа,
разплисква щедро акварели,
облича в злато и ръжда
и храст, и клонки занемели.
Каква блажена простота
щрихът му елегантен драска.
И стига ли – накрай света, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Кост от премълчана дума

Искате да прочетете повече?

Предложения