yotovava (Валентина Йотова)
2630 22218
10 мая 2020 г., 07:35

Кост от премълчана дума 

  Поэзия » Любовная
772 7 17

КОСТ ОТ ПРЕМЪЛЧАНА ДУМА

 

Разсънва локвата дъждът,

разрошва водните ѝ букли.

Септември, спрял на кръстопът,

със шепа кестени избухва,

потъва в шепот и листа,

разплисква щедро акварели,

облича в злато и ръжда 

и храст, и клонки занемели.

Каква блажена простота

щрихът му елегантен драска.

И стига ли – накрай света,

да имам дом и топла ласка?

Да бъдеш тук? Да си до мен?

Да дишам дъхавата шума.

И вятърът да бъде в плен

на всяка споделена дума.

Довлякла стръкче със сусам –
аз – мравчица в дома ти светъл,

огнището да стъквам там

и всяка сутрин да ти шетам.

Но аз мълча, и ти мълчиш

и – сенки ли? – ще се разминем

във здрача, шипнал и горчив,

изтекъл в тъмните комини?

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Ирен.
  • Какво делите, какви ги дробите, кой какво го дразни и бърка в очите не ме интересува. Ама римите и ритъмът в това стихотворение са си съвсем ОК. Разбира се, че човек може да пише стихове и без да е "подкован" с много теория. Както и много хора рисуват, без да са наясно с такава, но пък знанията винаги помагат. В нито едно изкуство "теорията" не е достатъчна, за да се създаде нещо хубаво, тя е само помощно средство. И нито в живота, нито в интернет харесваме всичк хора, но ми се струва, че е нормално и със съседи, и с колеги и тук с различните потребители да умеем да подържаме добри отношения. Да помним, че оценяваме произведение, а не личност.
  • Бъди, Искре, бъди. От своите пътища никой не е избягал
  • Искре, Искре, не се ли превръщаш в трол, м?
  • Мила девойко, о, да, сайтът е за споделяне, а оценки, коментари - на кило и преднамерени колкото искаш. И да, Искре, и аз имам приятели, при това много, а самият факт, че държиш да ти видят коментара, е достатъчно показателен. Бъди

  • Бъди, Искре, да достигнеш непознати за теб висини
  • Чети, чети, чадо, то сляпото окато прави
  • !
  • Благодаря, Мариана, заради неказаните думи най-често изпускаме най-хубавите мигове в живота си.
  • Благодаря ви, че бяхте тук, казвайте думите си, иначе пресядат като кост.
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Хм, каква блажена красота!
  • Валенце...
  • Страхотно!
  • Глътка здрач за прокарване на костта? Тя после да не се окаже чувалът на подранилия дядо Коледа, който се спуска през комина?☺Харесах, Валя, поздравления.
  • Благодаря, ДИС, но засяда понякога такава кост...
  • Много красиво! Много! Въпреки костта...
Предложения
: ??:??