КОСТ ОТ ПРЕМЪЛЧАНА ДУМА
Разсънва локвата дъждът,
разрошва водните ѝ букли.
Септември, спрял на кръстопът,
със шепа кестени избухва,
потъва в шепот и листа,
разплисква щедро акварели,
облича в злато и ръжда
и храст, и клонки занемели.
Каква блажена простота
щрихът му елегантен драска.
И стига ли – накрай света, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up