15.06.2018 г., 22:33

Котарак в дъжда

578 2 4

Цари тишина. Като във църква.
Сякаш поп изчита опело.
Никой не се движи, не мърда,
ако трепне въздуха, чупи се стъкло.

Изведнъж се чува гръм.
Пороен дъжд от нейде се излива.
Разбуди се дете, коли навън
загасват, нейде клаксон свирва.

Хора разминават се. Объркан вид
и паника променя им лицата,
а котарак със мокра козина превит
се крие измъчен сред тълпата.

Ще нощува подритнат от света,
надявайки се бурята да отмине,
муцунка ще покаже сутринта,
но днес е сам и може да настине...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че ти е харесал стихът ми за котарака, Влади! Поздрави! И... отново ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!
  • Благодаря ви, Марго и Юри! Аз самата имам куче и по неговото поведение преценявам какви са хората. Животните отдават безрезервно любов и имат място във всеки дом! Благодаря ви за подкрепата!
  • Браво! Харесвам, когато се пише за котки, кучета...
    Въпреки че в случая стихотворението може да се приема и по друг начин... за хора! Поздрави!
  • Милото коте! Винаги съм мислила и апелирала: хора, вашата човечност се определя от отношението ви към животните и околната среда! Ако към тях сте жестоки и немарливи, такива сте и по между си! Браво, Вики! Аплодисменти!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....