Котка
Котка
Денят се сви и се превърна в котка.
И стана девет пъти по-суров.
Денят е хищник. Тишината клопка.
И днес на всичко е готов.
И днес очите са солени
и скита вятър в моята следа.
Във ляво всеки удар стене.
Денят надвисва над града.
Събирам истини от казани молитви
и всички неизплакани сълзи.
Болят ме думите ми, скитнико...
И всяка глътка въздух ме боли.
Денят се скри и ме прободе с нокти.
Във ляво времето се спря...
Градът се сви в зеницата на котка.
И стана тихо. Идваше нощта.
26.05.2013
Венцислав Янакиев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
