May 27, 2013, 9:40 AM

Котка 

  Poetry
1892 1 31

                         Котка

 

Денят се сви и се превърна в котка.

И стана девет пъти по-суров.

Денят е хищник. Тишината клопка.

И днес на всичко е готов.

 

И днес очите са солени

и скита вятър в моята следа.

Във ляво всеки удар стене.

Денят надвисва над града.

 

Събирам истини от казани молитви

и всички неизплакани сълзи.

Болят ме думите ми, скитнико...

И всяка глътка въздух ме боли.

 

Денят се скри и ме прободе с нокти.

Във ляво времето се спря...

Градът се сви в зеницата на котка.

И стана тихо. Идваше нощта.

             26.05.2013

      Венцислав Янакиев

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??