22.11.2015 г., 23:48

Котка черна пътя й пресече

451 0 0

Тишина във обвивка от мрак и ситен немокрещ дъждец.

Котка черна насред пустия парк, взор със прокобен живец.

Чака тя с трепет душа заблудена оттука да мине,

мигом човешки съдби и животи копнее да срине.    

 

Поскръцва количка – момиче, неживо от кръста надолу.

То пак е самотно и тъжно, в живота безименно соло.

Зелени очи като гъба безмерната мъка попиват,

и търсят, и ровят, и с жадна прецизност се впиват.

 

Животното черно мисли ясни и стройни подрежда:

„Беда зарад мен те застигна, но вярвай, че има надежда,

защото всичко в живота тъкмо до вяра се свежда.

Така че, мила, дерзай, само дай таз топчица прежда!

 

Трябва непременно да си поиграя,

а ти спри да мислиш, че дошъл е края!

В скута ти сега гальовно ще се сгуша

и болките ти с радост ще изслушам.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...