Nov 22, 2015, 11:48 PM

Котка черна пътя й пресече

  Poetry » Other
454 0 0

Тишина във обвивка от мрак и ситен немокрещ дъждец.

Котка черна насред пустия парк, взор със прокобен живец.

Чака тя с трепет душа заблудена оттука да мине,

мигом човешки съдби и животи копнее да срине.    

 

Поскръцва количка – момиче, неживо от кръста надолу.

То пак е самотно и тъжно, в живота безименно соло.

Зелени очи като гъба безмерната мъка попиват,

и търсят, и ровят, и с жадна прецизност се впиват.

 

Животното черно мисли ясни и стройни подрежда:

„Беда зарад мен те застигна, но вярвай, че има надежда,

защото всичко в живота тъкмо до вяра се свежда.

Така че, мила, дерзай, само дай таз топчица прежда!

 

Трябва непременно да си поиграя,

а ти спри да мислиш, че дошъл е края!

В скута ти сега гальовно ще се сгуша

и болките ти с радост ще изслушам.”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...