5.12.2008 г., 23:49

Ковчег...

1.1K 0 4

Остави ме още малко

да бъда аз злодеят,

да се насладя на тази радост,

издигнала живота в култ.

 

Искам просто да заспя,

в дън земя, далече от тази суета,

да си почивам, до края,

в новата приказка омайна.

 

Коледа да дойде,

по-красива от преди,

тъжен помен, мойте дни,

мечтите ми останали сами.

 

Момент спокойствие да си откупя

от лошия, безмилостен -

палача лош, за момент живот,

искам аз да оживея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...