Dec 5, 2008, 11:49 PM

Ковчег...

  Poetry
1.1K 0 4

Остави ме още малко

да бъда аз злодеят,

да се насладя на тази радост,

издигнала живота в култ.

 

Искам просто да заспя,

в дън земя, далече от тази суета,

да си почивам, до края,

в новата приказка омайна.

 

Коледа да дойде,

по-красива от преди,

тъжен помен, мойте дни,

мечтите ми останали сами.

 

Момент спокойствие да си откупя

от лошия, безмилостен -

палача лош, за момент живот,

искам аз да оживея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Къшев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....