Коя е тя?
Не те познавам, откъде си?
Не ми приличаш на жена...
Уж нежна си, а носиш дрехи,
покрити с кървави петна...
И има нещо в твоя поглед...
Една обида от света.
Един копнеж да бъдеш чута.
Една неспираща тъга...
Не си от тук, а откъде си?
Нима не чуваш, питам те...
В този свят не ти харесва
и пак вървиш наникъде...
Разбирам всеки женски поглед,
но твоя сякаш е от лед.
Не може нищо да те трогне -
вървиш напред и пак напред.
Прошепнах тихо зад гърба си
"О, Боже мой... коя е тя?"
И някой чух да ми говори...
"Пази се, тя е любовта..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени
Благодаря!
