Грешна съм рима
и нямам си лик.
Паря в сърцето -
най-жилав камшик.
Нямам и съвест,
така се родих.
Горда съм вече,
че пишат ми стих.
Мога да стрелям
и точна съм аз.
Направо те гръмвам
с огромен запас.
Имам сестрица,
но тя е добра.
Прави от нищо,
ей тъй - чудеса.
А аз съм отровна,
разяждам, душа.
Нещо обратно
на жива вода.
Преди да ме ползваш,
добре помисли.
От моите рани
остават следи.
От тебе зависи
какво ще решиш,
но с мене да знаеш,
далеч не летиш...
© Виолета Всички права запазени