Мократа трева пречупва се жално под мен.
Пейзажа нереален хванал ме е в плен.
Приятен хлад по кожата ми се разлива
и като че ли леко ми се доспива.
Затварям очи и мрака съвсем ме обгръща.
Мисълта ми към реалното не иска да се връща.
Потъвам бавно във въображаемото необятно
и съзнанието ми се отпуска приятно.
Някъде близо до мен някой тихо помръдва.
Сякаш косата ми леко подръпва.
Отварям очи, изпълнена със страх.
Наострям уши в неизчезващия мрак. ...