Коя си ти?
Коя си ти? И откъде дойде?
Изглеждаш по детински тъй невинна.
А покрай мене вятърът плете
от жълтите листа жилетка фина.
Наметна те и с нея засияха
в очите ти златисти петънца.
Усмихна се и изведнъж изгряха
в сърцето ми забравени слънца.
Дойде до мен и нежно ме погали,
и в есента надигна порив жив.
Коя си ти? Не идваш ли от Рая?
Ще мога ли да бъда пак щастлив?
Мълчиш. Златистите ти ириси
изгубиха цвета си. Ти заплака.
След миг изчезна и със теб отиде си
последната надежда на глупака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
