30.05.2017 г., 9:04

Която ти е втръснала от търсене

938 10 17

Недей забравяй тази непозната,

която ти е втръснала от търсене

и мразиш я в частта, която смята,

че носи половината ти късове.

 

Плаши я със повърхност и съмнение,

дъга когато в устните ти вгражда

и свое органично полезрение

пои в очите, скрили глад и жажда.

 

Изтръскай от обувката си камъче,

което олимпизма в тебе дращи.

Сложи ръка на жертвеника пламъчен,

там слънцето убива по сирашки

 

и с кръв събира всичките ти късове -

половинки от онази непознатата, 

която ти е втръснала от търсене,

но пази теб единствен във душата си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно!
  • Стойчо....душицата ми подстрекаваш за още глупости...нежна вечер,приятелю!
  • Уж гледам и с двете си очи в една посока,но съм доста смутен и смирено си признавам,че бих искал и аз да пиша такива неща.Специални поздрави!
  • Вики, четох те днес на друго място - винаги казваш много по един стилен начин!
    Мил...как да не се побърка човек от метафорите ти....шантавията ми си е намерила похлупака!
  • КОМПРЕС С РОСА

    Към себе си когато те пришия като тръпка
    ще е само чувството разполовено ,
    че любовта е сляпа хрътка
    за “слънчевите зайчета” в очите на плашилото
    с ходило наранено от маковете стъпкани.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...