May 30, 2017, 9:04 AM

Която ти е втръснала от търсене

  Poetry » Love
939 10 17

Недей забравяй тази непозната,

която ти е втръснала от търсене

и мразиш я в частта, която смята,

че носи половината ти късове.

 

Плаши я със повърхност и съмнение,

дъга когато в устните ти вгражда

и свое органично полезрение

пои в очите, скрили глад и жажда.

 

Изтръскай от обувката си камъче,

което олимпизма в тебе дращи.

Сложи ръка на жертвеника пламъчен,

там слънцето убива по сирашки

 

и с кръв събира всичките ти късове -

половинки от онази непознатата, 

която ти е втръснала от търсене,

но пази теб единствен във душата си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно!
  • Стойчо....душицата ми подстрекаваш за още глупости...нежна вечер,приятелю!
  • Уж гледам и с двете си очи в една посока,но съм доста смутен и смирено си признавам,че бих искал и аз да пиша такива неща.Специални поздрави!
  • Вики, четох те днес на друго място - винаги казваш много по един стилен начин!
    Мил...как да не се побърка човек от метафорите ти....шантавията ми си е намерила похлупака!
  • КОМПРЕС С РОСА

    Към себе си когато те пришия като тръпка
    ще е само чувството разполовено ,
    че любовта е сляпа хрътка
    за “слънчевите зайчета” в очите на плашилото
    с ходило наранено от маковете стъпкани.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...