Недей забравяй тази непозната,
която ти е втръснала от търсене
и мразиш я в частта, която смята,
че носи половината ти късове.
Плаши я със повърхност и съмнение,
дъга когато в устните ти вгражда
и свое органично полезрение
пои в очите, скрили глад и жажда.
Изтръскай от обувката си камъче,
което олимпизма в тебе дращи.
Сложи ръка на жертвеника пламъчен,
там слънцето убива по сирашки ...