27.01.2008 г., 20:15

Край

1.4K 0 11
 

Край

 

Катафалка черна

преминава насред площада на града,

подбуда лековерна

накара да спрат да бият две сърца.

 

Деца невръстни

напуснаха този свят жесток,

в ковчези мръсни

вместо детски смях, майчини сълзи цял поток.

 

Подлъгани, опиянени,

въвлечени в несъществуващ рай

с дрога зарибени,

вместо с бъдеще прекрасно, с изпращане ужасно, те посрещат своя край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...