Край
Катафалка черна
преминава насред площада на града,
подбуда лековерна
накара да спрат да бият две сърца.
Деца невръстни
напуснаха този свят жесток,
в ковчези мръсни
вместо детски смях, майчини сълзи цял поток.
Подлъгани, опиянени,
въвлечени в несъществуващ рай
с дрога зарибени,
вместо с бъдеще прекрасно, с изпращане ужасно, те посрещат своя край.
© Мими All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
