Край реките на Вавилон
Край реките на Вавилон
(по псалм 137)
Седнахме нещастни край реките,
със вода поящи Вавилон,
плакахме при спомен за стените
на Сион.
Арфите си закачихме с мъка
на върбите, свежи в своя цвят.
Пленници по царска сме заръка
в този град.
Казват тез, които ни плениха
и доведоха ни роби тук:
„Песен за Сион нам пейте, тиха,
с нежен звук!”
Как се пее песента Господна,
как се дърпат струни и играй
тъй далече от земя свободна,
в чужди край?
Как в Йерусалим смъртта се шири,
ако ли забрави туй сърце,
нека да забравят как се свири
тез ръце!
Някой, ако веселба велика
пред града на святия Му храм
предпочита, нека му езика
стане ням!
Господи, помни как разориха
Твоя град мъжете на Едом,
викайки „Рушете!” запустиха
Твоя дом.
Вавилоне, ще свалят зида ти!
Ах, блазе на онзи, в славен час,
който въздаде ти за греха ти
спрямо нас.
Ах, блазе на онзи, що убие
твойте жители със зла стрела,
който с яд децата ти разбие
о скала!
Който има желание, нека прочете оригинала :) В православното издание псалмът е под номер 136.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
