Край старата латерна ще те чакам!...
Обичахме да ходим в този град със тебе -
тъй приказен! - и знам, че го боготвориш.
Допускам, че сега е спомен непотребен.
Далеч от тук ти нови спомени твориш.
Но аз се върнах във града с алпийска гледка,
останал запечатан в моята душа.
Сега съм тук. И давам си прекрасно сметка,
че с този ход най-вероятно ще сгреша.
Безсмислено е да вървя по стари стъпки,
следите ни са заличени вече тук.
В сърцето си се вслушвам. Има още тръпка,
макар че си далеч, и както знам, със друг...
Но, чакай! Май на ъгъла те мЕрнах?!...
Сгрешил съм!... Фина дама с кавалер с балтон.
Отиват...помниш ли...към старата латерна,
изровена от също стар оказион.
Познатите мелодии тя свири още,
и старецът пак ръчката така върти.
И вятър весело косата пак му роши,
а шапката край тях на стол седи...
Със спомен жив в гърдите, с трепет приближавам
и старецът посреща ме със лек поклон.
Внимателно банкнота в шапката оставям.
Сърцето ми откликва със болезнен стон...
До късна нощ из улиците сам се скитам,
и тук...и тук - къде ли с теб не сме били?
И струва ми се, всичките за теб ме питат,
посрещайки ме топло със "Добре дошли!"
Това е всичко. Утре рано заминавам.
Далеч от тук ще ме откара моят влак.
Дойдох, видях и, как да съжалявам?
Чрез спомените с тебе срещнахме се пак!...
Ако решиш да се завърнеш, ти навЕрно,
към миналото ще подириш лесен брод?
С букетче спомени край старата латерна
аз ще те чакам!...Чак до другия живот!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
