Крайната гара
Еднакви и сгушени, като сиви врабци,
покрай релсите са накацали малките гари.
Посрещат, изпращат хора, съдби,
поели по света с надежда в багажа.
На перона часовникът отдавна е спрял -
пленник е времето на стрелките ръждиви.
Излъскани, релсите от някогашен товар,
потъват в треви и бурени жилави.
Но… крайната гара е нещо различно...
Към нея се завръщаме с последния влак.
Тя е нещо специално, и скъпо, и лично,
приютила спомени с години назад…
Там живее смехът на хлапетата луди
от детството наше – миг отлетял…
И всички младежки, сладки заблуди,
които всеки от нас е познал.
След безброй пропътувани гари, тунели,
между несполучило вчера и… за утре страха,
след грешки, успехи, срещи, раздели,
тук търсим следи от любими лица -
на перона и в дълбоко в сърцето останали,
от ръце, които за сбогом прегръщаха…
От крайната гара уж заминаваме,
но до последния дъх все там ще се връщаме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
