Крайната гара
Еднакви и сгушени, като сиви врабци,
покрай релсите са накацали малките гари.
Посрещат, изпращат хора, съдби,
поели по света с надежда в багажа.
На перона часовникът отдавна е спрял -
пленник е времето на стрелките ръждиви.
Излъскани, релсите от някогашен товар,
потъват в треви и бурени жилави.
Но… крайната гара е нещо различно...
Към нея се завръщаме с последния влак.
Тя е нещо специално, и скъпо, и лично,
приютила спомени с години назад…
Там живее смехът на хлапетата луди
от детството наше – миг отлетял…
И всички младежки, сладки заблуди,
които всеки от нас е познал.
След безброй пропътувани гари, тунели,
между несполучило вчера и… за утре страха,
след грешки, успехи, срещи, раздели,
тук търсим следи от любими лица -
на перона и в дълбоко в сърцето останали,
от ръце, които за сбогом прегръщаха…
От крайната гара уж заминаваме,
но до последния дъх все там ще се връщаме!
© Даниела Виткова All rights reserved.
