6.11.2023 г., 9:25 ч.
Крайпътните брези
КРАЙПЪТНИТЕ БРЕЗИ
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля...
После кротко ми шушукат как отдавна съм далеч –
до къщенцето улукът полудял без хорска реч,
вратникът, изметнат гърбом, се е слял със есента.
А реката се превърна в тънка слюдена следа.
Всеки всичко е забравил и на сън не ги зове,
а напролет се венчават с непознати ветрове.
Но дори след тежка зима и след летните роси
в този дом за мене има тишина – да ме спаси,
да лекува люти рани, да ме скрие в студ и мрак,
стига крак да вдигна само – да премина тоя праг,
там където съм родена в края на дъждовен ден.
Боже, в твоята Вселена, място има ли за мен?
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Само това, което намерих в нета... LiterNet.
-
Благодаря, Безжичен, Иван беше ръководител на Клуба на младия литератор във ВМЕИ Ленин, където следвах. Имах щастието да общувам дълго време с него. Той беше ерудит, с много точен поглед и усет за поезията. Не знам какво си чел от него, защото в нета има малко негови неща.
-
Благодаря, Юри
-
Прекрасно!
Както и стиха за вълчето, благодаря за което! 🌹 -
Стихотворението е прекрасно!
Защо да няма скути?Гедеон да разбере значението на думата "скут" -
Методиев съм го чел. Не е моят тип. Но пък е новатор - един от особняците преди 1989. Затова ми харесва! Е, някои неща.
-
Благодаря, Валюше
-
Наистина последно- Преди години земята е била плоска, защото много умни хора са го казали.
Хубава вечер. И не се притеснявай за мен, получавам уртикарии от внимание. Аз съм Никой и никога нямам основания, просто съм такъв чешит. -
Жабок, не измествай темата, за мен тя приключи. Майчини скути го има в много произведения и не разбирам за какво се заяждаш. Хубаво, искаш да привлечеш внимание, ок, ама направи го някъде другаде, тук в случая нямаш никакви основания. Дадох ти достатъчно примери. Ето ти още. Намери ми за майчини утроби примери - ами няма.
Ето ти пример и от Иван Методиев, ако знаеш кой е той, а аз имах честта и щастието да се познаваме и да бъдем приятели с него. Точ в точ - "в скутите на мама"
ВЪЛЧЕ
Страшен глад настана. Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.
Мама няма мляко. Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.
Без да искаш, мамо,
стори го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли!
Иван Методиев
https://liternet.bg/folklor/motivi-4/moma-ovcharka-danaci/bukovec.htm
https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%B4%D0%B0_%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0,_%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B0_6 -
Валя, какво ще кажеш за следния стих:
Заченат бях във майчини утроби,
за да живея в стих със скоби,
където с тези думи съществувам:
Не пей ми се,
не смей ми се
от утре ще римувам.
Не се ядосвай, повече няма да спамя в стиха ти. -
Жабок, издребняваш вече, дадох ти примери, ако на теб не ти звучи, това не значи, че не е вярно или измислено, и при Иван Методиев ги има тия скути, и при много други.
-
Тенев, майката има един скут и в него може да прегърне много деца, но скута е един и символизира обичта и майчиното сърце. По-същия начин ще можем да напишем майчините сърца, говорейки за майката. Ами аз не го приемам и това е мое мнение, независимо, че Славейков може да напише майчини сърца. Бих го приел, ако става дума за майките, а не за една майка.
-
То има мн. ч."скути" и дублетна форма има – "скутове".
"Кацнахте у момини дворове, скокнахте на момини скутове." Съгласувано по род и число е в примерите. Но Жабокът изглежда се затруднява да визуалириза една майка с повече от един скут, както е в стиха.
"насън" мисля, трябва да е слято, когато се има предвид по време на сънуване и не е предлог + същ., а наречие. Освен ако "и на сън не ги зове" означава че не ги вика да спят. -
Валя, единствено ме увери, че Щурачето е първооткривател на бъдища,а това, че Славейков и Дубарова са ползвали нововъведена дума за множествено число на скут не означава, че тази дума е приета в българския речник за правоговор и правопис и е правилна. Знам, че в поезията това е разрешено, за да се догоди римата, но се питам, защо поезията е толкова разтеглива в правилността на българския език.
Ако Достоевски напише, че има тринайсти месец янукември, едва ли ще го въведат в календара. Мисълта ми беше, дали майката има много скутове. За мен не е правилно, защото майчиният скут е един и затова е свещен. Не бих го размножил, за да си нагодя римата.
Това е мой размисъл, а не порицание към тези, които пишат скути. Всеки има право да си измисля свои думи, както и аз нарочно ям членове или запетайки, защото така ми харесва, не защото е разрешено. -
Жабок, специално за теб - тъй като не си чел Славейков май.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=105&WorkID=14548&Level=2
ПРОЛОГ
Дете невръстно ощ, на майчини си скути,
аз слушах приказки и песни за нечути
https://chitanka.info/text/6632-koledari
— Ой, махни, махни кахъри люти,
ти, млад другарин, недей се вайка:
мило е любе при стара майка,
грижено чедо в майчини скути.
Да добавя и Петя Дубарова, Жабок.
https://chitanka.info/text/6075-poezija
Момчета, видели знамение в някакъв сън,
решаваха мигом, че трябва да станат прочути
и тръгваха те лековерни по стръмния път
към топлата люлка на твоите майчини скути. -
Адаш, преди време имаше много тежък дебат за стих на Щурачето, която беше писала бъдища, определение за множествено число на бъдеще. Тогава се замислих и смятам, че бъдещето има много измерения и може да е в множествено число.
Сега ще изпадна в размисъл, дали скутът на мама може да е в множествено число, като скутите на мама. Трудно ми е да си представя, че майка ми има много скутове, но ще пробвам. Така че, ще ти пиша после, след размисъла. -
Изключително,въздействащо, силно разтърстващо и пълно с носталгия и много любов.
-
Страхотно! 😊
-
Браво и от мен!
-
Браво! Образец за Висока Поезия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
