4.11.2014 г., 7:29 ч.

Кралицата на дъжда 

  Поезия
940 2 4
 
Познавам я... Очите си прикрива.
Рисува сърчица върху стъклото.
Понякога е твърде мълчалива.
Не се усмихва. Може би, защото
тя цяла изтъкана е от дъжд.
Животът ù е кораб наводнен.
Навремето бе влюбена във мъж.
Сега е облак – тъмен и студен.
Познавам я… Щом слуша тъжни песни,
прелива Самотата от очите ù.
Да плуваш без да можеш не е лесно,
особено щом мъртви са мечтите ти.
Но има дни, в които, между капките,
една мечта се плъзва във зениците…
Тогава Тя усмихва се за кратко…
на слънцето, на пролетта, на птиците,
които са отдавна отлетели
от тъжната ù и голяма къща.
И пак се нижат дните… Все Недели.
И споменът дъжда в очите връща…
Познавам я… Но името на глас
да изрека ужасно се страхувам…
защото Тя - това съм всъщност… аз!
И все вали… 
И все по трудно плувам…
 
Павлина Соколова
 
 
 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??