Кралицата на дъжда
Познавам я... Очите си прикрива.
Рисува сърчица върху стъклото.
Понякога е твърде мълчалива.
Не се усмихва. Може би, защото
тя цяла изтъкана е от дъжд.
Животът ù е кораб наводнен.
Навремето бе влюбена във мъж.
Сега е облак – тъмен и студен.
Познавам я… Щом слуша тъжни песни,
прелива Самотата от очите ù.
Да плуваш без да можеш не е лесно,
особено щом мъртви са мечтите ти.
Но има дни, в които, между капките,
една мечта се плъзва във зениците…
Тогава Тя усмихва се за кратко…
на слънцето, на пролетта, на птиците,
които са отдавна отлетели
от тъжната ù и голяма къща.
И пак се нижат дните… Все Недели.
И споменът дъжда в очите връща…
Познавам я… Но името на глас
да изрека ужасно се страхувам…
защото Тя - това съм всъщност… аз!
И все вали… И все по трудно плувам… Павлина Соколова
Рисува сърчица върху стъклото.
Понякога е твърде мълчалива.
Не се усмихва. Може би, защото
тя цяла изтъкана е от дъжд.
Животът ù е кораб наводнен.
Навремето бе влюбена във мъж.
Сега е облак – тъмен и студен.
Познавам я… Щом слуша тъжни песни,
прелива Самотата от очите ù.
Да плуваш без да можеш не е лесно,
особено щом мъртви са мечтите ти.
Но има дни, в които, между капките,
една мечта се плъзва във зениците…
Тогава Тя усмихва се за кратко…
на слънцето, на пролетта, на птиците,
които са отдавна отлетели
от тъжната ù и голяма къща.
И пак се нижат дните… Все Недели.
И споменът дъжда в очите връща…
Познавам я… Но името на глас
да изрека ужасно се страхувам…
защото Тя - това съм всъщност… аз!
И все вали… И все по трудно плувам… Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
