Кралиците осъмват нещастливи.
Аз с ужас те погледнах.
Ти със страст.
От времето е - винаги ме гони.
А роклята ми - с цвят на спряла кръв -
изтрелваше в гърдите ми патрони.
И с всеки следващ
губех си дъха.
И често се запитвах - но напразно -
защо осъмвам с ялова любов,
защо се губя и защо те мразя.
Но ти ме грабна.
После ме приспа.
Като кралица вяло се усмихнах.
Та ти си крал. Жадуваш чудеса.
А аз съм плащ от тайни и съм тиха.
Докато ти ме любеше,
мълчах.
Така, по кралски, вино си отпивах.
За да не ме боли. Заспах.
На сутринта предизгревно изстивах.
А после спрях да мисля.
Ти разбра
съдбата тежка на кралиците красиви.
Когато те се любят със крале,
от страст по дълг осъмват нещастливи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
