Кралиците осъмват нещастливи.

4.07.2008 г., 9:17 ч.

Поезия

727 0 6

Аз с ужас те погледнах.

Ти със страст.

От времето е - винаги ме гони.

А роклята ми - с цвят на спряла кръв -

изтрелваше в гърдите ми патрони.

И с всеки следващ

губех си дъха.

И често се запитвах - но напразно -

защо осъмвам с ялова любов,

защо се губя и защо те мразя.

Но ти ме грабна.

После ме приспа.

Като кралица вяло се усмихнах.

Та ти си крал. Жадуваш чудеса.

А аз съм плащ от тайни и съм тиха.

Докато ти ме любеше,

мълчах.

Така, по кралски, вино си отпивах.

За да не ме боли. Заспах.

На сутринта предизгревно изстивах.

А после спрях да мисля.

Ти разбра

съдбата тежка на кралиците красиви.

Когато те се любят със крале,

от страст по дълг осъмват нещастливи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.