Кралиците осъмват нещастливи.
Аз с ужас те погледнах.
Ти със страст.
От времето е - винаги ме гони.
А роклята ми - с цвят на спряла кръв -
изтрелваше в гърдите ми патрони.
И с всеки следващ
губех си дъха.
И често се запитвах - но напразно -
защо осъмвам с ялова любов,
защо се губя и защо те мразя.
Но ти ме грабна.
После ме приспа.
Като кралица вяло се усмихнах.
Та ти си крал. Жадуваш чудеса.
А аз съм плащ от тайни и съм тиха.
Докато ти ме любеше,
мълчах.
Така, по кралски, вино си отпивах.
За да не ме боли. Заспах.
На сутринта предизгревно изстивах.
А после спрях да мисля.
Ти разбра
съдбата тежка на кралиците красиви.
Когато те се любят със крале,
от страст по дълг осъмват нещастливи.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
