Аз с ужас те погледнах.
Ти със страст.
От времето е - винаги ме гони.
А роклята ми - с цвят на спряла кръв -
изтрелваше в гърдите ми патрони.
И с всеки следващ
губех си дъха.
И често се запитвах - но напразно -
защо осъмвам с ялова любов,
защо се губя и защо те мразя.
Но ти ме грабна.
После ме приспа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up