21.11.2009 г., 12:06

Красавицата и Звярът... както се случва в живота

3.4K 0 39

Според автора:

Красавицата не е задължително да бъде манекенка, а звярът например... чиновник, а защо пък и да е грозен, но принцът, да речем, би могъл да бъде... футболист... от "А" група...

:)

 

 

 

Живяла нявга, казват, още в памтивека,

в далечна, китна, слънчева страна,

девойка чудно хубава, дори била принцеса

на царство, имащо и злато и войска!

 

Ухажвали я все особи знатни,

но кой ли момък щяла тя да избере,

защото царят давал дарове несметни,

на онзи, що спечели нейното сърце.

 

Красавицата не открила принца си мечтан,

разплакана, стаила се в гората,

незнаеща, че там се скита Звяр опасен,

обсебена от свойта самота.

 

А звярът... уж бил кръвожаден,

омаян бил от таз неземна красота,

добрата фея върнала му пак душата,

принцесата обикнал на мига!

 

И чудо несънувано се случило тогава,

красавицата, казват, влюбила се в Звяра!

Пак засияло Слънцето, намигнала Луната,

а птичките запели в луда надпревара!

 

Но приказките са невинаги правдиви,

и... вещицата зла предложила им вино,

отпили глътка... и се чули думите горчиви,

ти моят свят не си... и грешка беше всичко!

 

Омъжила се тя за принц прекрасен,

щастлива, казват май, че не била,

а щом в гората чуеш рев тъй страшен,

знай - Звярът търси още своята душа!

 

 

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би, защото сме станали едно изключително консуматорско общество и всичко измерваме с пари и предмети...дори и чувствата си!
    А ти винаги ме радваш, когато се отбиеш тук!
  • Пишеш страхотно! А интересно защо тази приказса е тъй близка с нещата от живота!
  • Благодаря ти, Гергана!
    И аз май съм я обикнал...тази тъга..знам ли вече
  • В живота е така, без значение дали е варианта - красавицата и звярът или обратният - принцът и слугинята.

    Силно е стихотворението!
    И заради такива, обикваш още повече тъгата!

  • Ели, благодаря ги за посещението и за подкрепата!
    Ние сме си от добрите, нали...
    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...