Красива обич
Простираш нежно пръсти,
но стигаш само Мрака.
Протягаш крехки длани,
ала удрят се отново в стоновете като вик,
политат, напрягат сетивата.
Разходката към Края,
наблизо е, остават сетни сили,а обичта я няма,
в това е куриозът.
Един измислен Рай на падението наше,
когато клоунът е тъжен, гримиран ,но и страшен.
Усмивката разсмива, доколко е възможно,
а после този клоун напива се от смях,
в стаичката малка седи на полусчупен стол.
Нощ и ден преплитат се в едно-
с ударите на съдбата препуска измислен шут.
Грешим, обичаме и плачем,
раздаваме Любов с години,
но после Любовта загива
и трудно е да и повярваме отново.
Прескачаме уж леко, с огромни крачки безната дълбока,
ала раната в Душата с разрез е .
Убийствено кърваща и влажна като устни.
И може би, когато и любовта я няма, решавайки судоку,
намираме пак нова?
... Знам ли?
За старата обич просто пепел не остана,
възраждаме красиви мисли за Новата година. Намираме надежда, вяра и кураж,че младостта е тука, а с нея и началото ..
Началото на края ...
По-страшно от присъда....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Янкова Всички права запазени
