28.05.2008 г., 15:28

Красива си

1.4K 0 10

                                                             На моето пораснало момиче

 

Красива си във тази рокля-чудо,

изглеждаш толкова различна,

в косите ти днес пърхат пеперуди,

прическата ти е лирична.

 

Ефирна си и с тези нови

обувки на високи токчета,

като принцеса си, готова

да литне с принца на мечтите си.

 

Кога порасна, вчера беше

дете, залисано и срамежливо,

пред огледалото си пееше,

на сцена тръпнеше свенливо.

 

Концерти, пътища, конкурси

и неусетно мина времето,

от малкото дете с къдрици чудни

една девойка днес ме гледа.

 

Очите ти като звездички

блестят и всичко засиява,

готова си и тъй различна,

да възприема - не успявам.

 

От утре вече си свободна,

училището е зад тебе,

завърши, малка птица волна,

ще търсиш своя път и с песен

 

отново своята мечта ще гониш

и своя принц ще търсиш, зная,

а аз за тебе ще се моля

щастлива да си ти и здрава.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • желая здраве и щастие и на двете ви!!!
    много хубав стих!!
    поздрави от вълчан!
  • Разчувства ме, Гени!...Красавица е! Да е здрава и щастлива! На добър час в най-трудното училище - Живот!
    Прегръщам ви!!!
  • Страхотно, да ти е жива и здрава и моята дъщеря завърши! Толкова ми е близък стиха ти!
  • Попътен вятър на Принцесата! Малко ме натъжи стихчето, но така е. Както ние сме отлетели, така и от нас ще отлетят...
  • Жива и здрава да ти е!!!
    Поздравления, Генка!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...