8.05.2013 г., 19:47

Красота

1.1K 0 2

Чакам те да минеш по улицата моя.

Как гледам все към завоя.

Всяка секунда за теб мечтая.

Времето как бавно минава.

 

Не те познавам. Не знам името ти дори!

Искам да сбъднеш всички мои мечти.

Искам със вятъра да полетя.

С теб да избягам на мига.

 

Случайно твойте очи открих, 

прегради сложиха на тъгата,

сърцето си за друга аз закрих.

Как прогони ти мъглата...

 

Русо и синеоко момиче си ти.

Как сбъдна мойте мечти...

Да ми спре сърцето аз мечтая.

Не искам този миг да забравя.

 

Видя ли те, разум и сърце отказват.   

Сигурно пред теб се предават.

Твоята красота е незаменима.

Ти заслужаваш да си щастлива.

 

Като полъха на пролетни цветя    

се вее твоята коса.

Не знам дали си страдала или не,

искам да издъхна в твоите ръце.

 

Невинността ти ме научи да се любувам

и на твоето сърце ще робувам.

Тази клетка е приятна със това,

че от любов не ще се отърва.

 

Щом зърнах окото ти да смига,   

душата ти за мен бе отворена книга.

Очите отразяват сладкото ти сърчице,

както небето е дарено с цвета на море.

 

Ръцете, щом до кожата ти спрат,

разтреперват сетивата. От любов те горят.

Жадувайки страстта на тялото ти аз

не мога да се разлюбя от раз.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добрин Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ееее...Чак толкова не ме ласкай.:Д В интерес на истината,аз въобще не чета книги,не ми е богат речника,като на другите писатели в този сайт.Прочел съм само(Под игото),(Том Сойер),(Автобиографията на Бранислав Нушич)и няколко сборника с творби на Вазов и Алеко.Това беше когато бях 10 годишен или малко по- голям.Сега съм на 16 години и не съм чел книги от много дълго време.Признавам си,че ми е беден речника.
  • даже професионалните парадиращи с поезия не могат да се справят толкова добре

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...