Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
27.06.2008 г., 9:56 ч.

Кратка история... 

  Поезия
722 0 19

* * *

 

И пътува влакът през земи неизвестни,

край сини хребети и равни полета,

край китни градчета с улички тесни,

край загадъчни храмове и... минарета.

Пътуваше влакът, сякаш без цел,

разкриваше ярки картини,

после се губеше в някой тунел

с прозорец - екранът на... кино.

Светът бе прекрасен с небето си чисто,

толкова пъстър, ухаещ на пролет,

с цветята в полето, като мъниста,

и птици свободни във полет...

И някак странно всичко се движи,

а аз съм седнал в сиво купе,

светът е красив, свободно безгрижен,

а в душата ми облаци - тъмно небе!...

Притварям очи и само теб виждам,

как стоиш на празната гара

с погледа тъжен, мил и загрижен,

а сЪлзи горещи, сърцето изгарят...

А... светът зад стъклото с небето си чисто,

пръска разкош и... нехае,

че аз съм те скътал в моите мисли...

 

Дали ще се видим отново...


Кой знае?!...

 

* * *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Картина, след картина!
    Отдавна не съм те чела, но да ти кажа имам чувството, че можеш да напишеш сценарий в рими. Извор си на житейски ситуации...
  • Рисуваш прекрасно...и си неповторим в любовната поезия!
  • "Притварям очи и само теб виждам,
    как стоиш на празната гара"

    ...
  • "светът е красив, свободно безгрижен,

    а в душата ми облаци - тъмно небе!...

    Притварям очи и само теб виждам,"

    Раздялата е трудна за прескачане...
    че мислите се връщат към началото.
    И образът любим не се забравя
    (поне до като стигнеш нова гара)

    Стихът е страхотен,Вальо!Благодаря за емоцията.

  • кой знае?? Нищо в този свят не се знае. Разкошен си както винаги
  • Поздравления!!!
  • натъжи ме твоя влак,приятелю....
    дай да ходим пеша...
    по здравословно е!!!
    поздрави от бай вълчан!!!
  • Хубаво!
  • И аз се качих на тоя влак! Страхотен стих!!!
  • "че аз съм те скътал в моите мисли..."

    Обещаващо...
    Поздрав!
  • Пропътувах с твоя влак...и тъгата...
    Поздравления!!!
  • Хареса ми много!
    Поздрави!
  • Ех....................!
    невероятно ме вълнуваш...Валентино...
    с обич, приятелю.
  • Толкова образен стих, сякаш чух пуфтенето на влака,
    и надниках през прозорците му!
    Поздрав
  • Еййййййййййййй страхотно е!
    Много е хубаво!
    Поздрав!
  • История кратка за дълга раздяла -
    проверка на чувства или пък съдба.
    Пътуваш, а времето сякаш е спряло,
    когато я няма до теб любовта.
  • Леле, много раздяла, Вал!
    Поседнах в купето...наистина сиво!
    Защо не се върнеш отново до гарата?
  • Поздрав Валентинооо!
  • кой знае?!
    човекооооооо...
Предложения
: ??:??