Кратка история...
* * *
И пътува влакът през земи неизвестни,
край сини хребети и равни полета,
край китни градчета с улички тесни,
край загадъчни храмове и... минарета.
Пътуваше влакът, сякаш без цел,
разкриваше ярки картини,
после се губеше в някой тунел
с прозорец - екранът на... кино.
Светът бе прекрасен с небето си чисто,
толкова пъстър, ухаещ на пролет,
с цветята в полето, като мъниста,
и птици свободни във полет...
И някак странно всичко се движи,
а аз съм седнал в сиво купе,
светът е красив, свободно безгрижен,
а в душата ми облаци - тъмно небе!...
Притварям очи и само теб виждам,
как стоиш на празната гара
с погледа тъжен, мил и загрижен,
а сЪлзи горещи, сърцето изгарят...
А... светът зад стъклото с небето си чисто,
пръска разкош и... нехае,
че аз съм те скътал в моите мисли...
Дали ще се видим отново...
Кой знае?!...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
