Душата си изкачвам все по тъмно.
От непознати денем ме е страх.
По пътя дума - единак ме спъна
и в стръвния ù вопъл се познах.
Разнищвам се от пълнолуния до вени,
завиждам си, че винаги греша.
Звезди въздишат в чашата ми уморено
и раждат прекроени чудеса...
Във пръстена на август птичи реквием,
по-дързък от отрова, изгрева убива.
Изкачвам си душата слизайки... във мен,
без рани по челото от венци трънливи. ...