18.11.2009 г., 9:45 ч.

Краят 

  Поезия » Друга
495 0 0

Тихо болката напира
сред прашасали мечти.
Бавно тялото умира
пред затворени врати.

Душата бавно се издигна.
Погледна тленното със жал.
И накрая що постигна?
За какво ли бе живял?

15.12.2008

© Галин Вайов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??