Краят на Гризан /басня/
Генка Богданова
Отчаял се един Гризан,
че е от мишките презрян,
че е страхлив и неспокоен,
че няма дух, характер боен,
че е бездарен, мързелив,
нахален, подъл и крадлив...
Дори Жабокът му се смеел,
че е невзрачен и сивеел,
че лакомник е без насита
и само за трапези пита.
" Как тези хули да изтрая?
Ще се обеся най - накрая!"
Да мре мишокът щом решил
във кръчмичката се отбил
със алкохол да се налочи,
без страх от бурето да скочи.
С приятелите се прощавал,
за чужда сметка ги гощавал
с мезета разни, с халби бира,
с ракия... че ще се умира!
До козирката се налочил,
пиян като казак подскочил,
добил кураж и сила страшна,
отърсил кожата си прашна
и тръгнал смело, без да чака,
на дуел смъртен със Котака.
Решил мишокът да се бие
и с кръв честта си да измие.
Нали и без това ще мре,
в двубой да падне - по-добре!
Намерил старият Котак,
усмихнат хитро под мустак.
Сторил му се смешен, малък,
свит от ужас - червей жалък!
Наточил зъбите си той,
извадил ноктите за бой
а после, без сигнал да чака,
Гризан се втурнал във атака.
Излапан бил. Познайте кой?
Да, вярно, нашият "герой".
Кажете, мислите ли вие,
че алкохолът изход крие?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
