Краят на Гризан /басня/
Генка Богданова
Отчаял се един Гризан,
че е от мишките презрян,
че е страхлив и неспокоен,
че няма дух, характер боен,
че е бездарен, мързелив,
нахален, подъл и крадлив...
Дори Жабокът му се смеел,
че е невзрачен и сивеел,
че лакомник е без насита
и само за трапези пита.
" Как тези хули да изтрая?
Ще се обеся най - накрая!"
Да мре мишокът щом решил
във кръчмичката се отбил
със алкохол да се налочи,
без страх от бурето да скочи.
С приятелите се прощавал,
за чужда сметка ги гощавал
с мезета разни, с халби бира,
с ракия... че ще се умира!
До козирката се налочил,
пиян като казак подскочил,
добил кураж и сила страшна,
отърсил кожата си прашна
и тръгнал смело, без да чака,
на дуел смъртен със Котака.
Решил мишокът да се бие
и с кръв честта си да измие.
Нали и без това ще мре,
в двубой да падне - по-добре!
Намерил старият Котак,
усмихнат хитро под мустак.
Сторил му се смешен, малък,
свит от ужас - червей жалък!
Наточил зъбите си той,
извадил ноктите за бой
а после, без сигнал да чака,
Гризан се втурнал във атака.
Излапан бил. Познайте кой?
Да, вярно, нашият "герой".
Кажете, мислите ли вие,
че алкохолът изход крие?
© Генка Богданова All rights reserved.
