manipuliram (Манипулирам)
124 949
29.10.2014 г., 7:47 ч.

Криеница 

  Поезия » Философска
532 0 6

Криеница

 

Из бездната на кривото се лутам,

тършувам в празната торба.

Една надежда искам да пробутам

на себе си - самотната душа.

 

Надеждата на криеница си играе

с усмивката зловеща на жена.

Като мене искрено нехае -

за помощ няма да я призова!

 

С настъпващото зимно утро

из бездната долавям светлина.

На музика танцуват сънни мисли -

валсувам грациозно в хладина.

 

В торбата празна под леглото

от себе си се крие моята душа.

Изнича любопитно през сукното -

страхува се навън от любовта.

 

Надеждата игриво ме открива,

изважда ме на светло в топлина.

Събуждам се, светът ме аплодира!

Отново вярваща съм в любовта!

© Манипулирам Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Всеки трябва надежда да има..." - казва Дж. Родари. А, пък когато след досадната игра на жмичка, надеждата сама ни открие и ни отвори очите, като след продължителен сън, не ни остава нищо друго, освен да преоткрием себе си и вярата в любовта!
    Поздрав,М.!
  • Гъсеничко, Исмаил, благодаря за топлото посрещане. Тук съм и никога не съм си ходила. Само малко поиграх на криеница
  • Привет и за Криеницата! Чакахме те! Добре дошла отново!
  • Поздрави за прекрасния стих, мила М. Само може да ме радва написаното! Прегръщам те!
  • Благодаря, Миночка за хубавия коментар. Прекрасен ден ти желая от сърце!
  • От това по-хубаво няма,да се събудиш с вяра в любовта,тя е толкова голяма и силна,че без нея едва ли светът щеше да е толкова красив!Поздрави!
Предложения
: ??:??