Криеница
Криеница
Из бездната на кривото се лутам,
тършувам в празната торба.
Една надежда искам да пробутам
на себе си - самотната душа.
Надеждата на криеница си играе
с усмивката зловеща на жена.
Като мене искрено нехае -
за помощ няма да я призова!
С настъпващото зимно утро
из бездната долавям светлина.
На музика танцуват сънни мисли -
валсувам грациозно в хладина.
В торбата празна под леглото
от себе си се крие моята душа.
Изнича любопитно през сукното -
страхува се навън от любовта.
Надеждата игриво ме открива,
изважда ме на светло в топлина.
Събуждам се, светът ме аплодира!
Отново вярваща съм в любовта!
© Манипулирам All rights reserved.
