Криеница
Зимно ми е. И те търся
моя клетнице-душа.
Скри се. Исках да избърша
сълзите. А утеша
ли във теб, което плаче,
мъка ли ми споделиш,
в мене ще прогониш здрача,
изгрева ще защитиш.
Покажи се да се стоплим
и прегърнем без вина.
Криеш се зад моя вопъл.
Слабост е, че съм жена.
Страх ме е! Без тебе вехна
като в празен тъжен храм.
Криеницата открехна
студ... Но огън ще ти дам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
