Зимно ми е. И те търся
моя клетнице-душа.
Скри се. Исках да избърша
сълзите. А утеша
ли във теб, което плаче,
мъка ли ми споделиш,
в мене ще прогониш здрача,
изгрева ще защитиш.
Покажи се да се стоплим
и прегърнем без вина.
Криеш се зад моя вопъл.
Слабост е, че съм жена.
Страх ме е! Без тебе вехна
като в празен тъжен храм.
Криеницата открехна
студ... Но огън ще ти дам!
© Цветето Б. All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
