Jan 11, 2021, 8:03 PM

Криеница

  Poetry
1.1K 7 14

Зимно ми е. И те търся

моя клетнице-душа.

Скри се. Исках да избърша

сълзите. А утеша

ли във теб, което плаче,

мъка ли ми споделиш,

в мене ще прогониш здрача,

изгрева ще защитиш.

Покажи се да се стоплим

и прегърнем без вина.

Криеш се зад моя вопъл.

Слабост е, че съм жена.

Страх ме е! Без тебе вехна

като в празен тъжен храм.

Криеницата открехна

студ... Но огън ще ти дам! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...