Зимно ми е. И те търся
моя клетнице-душа.
Скри се. Исках да избърша
сълзите. А утеша
ли във теб, което плаче,
мъка ли ми споделиш,
в мене ще прогониш здрача,
изгрева ще защитиш.
Покажи се да се стоплим
и прегърнем без вина.
Криеш се зад моя вопъл.
Слабост е, че съм жена.
Страх ме е! Без тебе вехна
като в празен тъжен храм.
Криеницата открехна
студ... Но огън ще ти дам!
© Цветето Б. All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
