Jan 11, 2021, 8:03 PM

Криеница

  Poetry
1.1K 7 14

Зимно ми е. И те търся

моя клетнице-душа.

Скри се. Исках да избърша

сълзите. А утеша

ли във теб, което плаче,

мъка ли ми споделиш,

в мене ще прогониш здрача,

изгрева ще защитиш.

Покажи се да се стоплим

и прегърнем без вина.

Криеш се зад моя вопъл.

Слабост е, че съм жена.

Страх ме е! Без тебе вехна

като в празен тъжен храм.

Криеницата открехна

студ... Но огън ще ти дам! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...